„Най-добрият начин да разберете, дали може да имате доверие на някого, е да му се доверите.“ – Ърнест Хемингуей
„Доверието се гради тогава, когато някой е уязвим, а другият не се възползва от слабостта му.“ – Боб Ваноурек
Чудил ли си се защо доверието е крехко и веднъж счупи ли се, е трудно да се гради? Какво значи доверие? Еднакво ли е доверието, което имаш към себе си с това, което имаш към другите? Ако не – на кого е по-лесно да се довериш: на себе си или на тях?
Доверието е свързано със стила на привързаност и вътрешните оперативни модели. Затова някои хора се доверят много по-лесно на себе си, а когато дойде ред да се доверят на друг, се превръща в предизвикателство. Обратното също е валидно. Зависи кой аспект (аз-образ или модел на другите) е възприет като положителен.
Какво всъщност означава доверие?
Доверието заема централно място сред мрежата ни от концепции като надеждност, почтеност, предвидимост, сътрудничество и добра воля.
„Способността да разчиташ и да се уповаваш на някого или на определени постижения и качества. Произходът на доверието се корени във връзката майка-дете. Доверието възниква на базата на първичните способности, най-вече от (върху) способност обич. Двата полюса на тази способност са: от недоверие до прекалена доверчивост“ (Милева, 2019).
Кои са 7-те елемента на доверието?
Нека се запознаем с основните съставки на доверието според Брене Браун. Ще запазя думите на английски, за да може да видиш акронима.
Граници (boundaries) са изключително важни не само за доверието, но и за доброто психично здраве. Най-общо казано границите очертават къде започваш ти и къде завършва другия. Това се определя от количеството физическо и емоционално пространство, което позволяваш между себе си и останалите. Границите могат да бъдат насоки, правила и ограничения, които всеки човек създава, за да определи за себе си и за тези, които общуват с него. Те задават тон на това какво е разумно, безопасно и допустимо.
Границите определят по какъв начин могат хората да се държат един с друг, както и каква ще бъде последицата, ако някой ги наруши. Хората имат различно отношение и разбиране за тях. При някои те са много плавни, а при други са изключително строги. Имай предвид, че ако границите отсъстват или бъдат нарушени, доверието може да се загуби.
Благонадеждността (reliability) е ключова и основополагаща способност в междуличностните отношения. Тя е свързана с умението човек да създава усещането за сигурност, че може да се разчита на него без това да доведе до разочарование. Обикновено един човек е благонадежден, когато е направил това, което е казал, че ще направи в зададената времева рамка. За да бъдеш благонадежден, трябва да си наясно със своите силни страни, както и с ограниченията си и да можеш да действаш съобразно тях. „Двата полюса на тази способност са: от хаотичност и несигурност до натраплива педантичност или перфекционизъм“ (Милева, 2019).
Отговорността (accountability) е друга важна съставка. Поемаш ли отговорност за действията си? Можеш ли да се извиниш, ако сгрешиш? Поправяш ли се? Стараеш ли се да възстановиш отношенията си?
Трезорът (vault) представлява тайна и обикновено хората съхраняват само най-ценните си вещи в него. Да бъдеш трезор означава да можеш да съхраняваш чуждите тайни и ценности, така че те да бъдат в безопасност. Това включва да не споделяш опит, който не е твой за споделяне. Това е много ключов момент за изграждането на доверие – да не разказваш чужди тайни. Ако го правиш с тайните на другите, каква е причината да си помисля, че това няма да се случи и с моите?
Цялостност (integrity) – казваш ли това, което мислиш и действията ти съвпадат ли с думите ти? Честен ли си? В позитивната психотерапия честност се определя като „способност за открито изразяване на собствените потребности, интереси и мнения. В партньорските отношения честността може да се разбира като доверие, в социалните контакти – като надеждност и откритост. Двата полюса на тази способност са: от неизразяване на собственото мнение до прекалена честност, която в междуличностното общуване води до нараняване, обиди и конфликти“ (Милева, 2019). Брене Браун отбелязва, че за изграждането на доверие е ключово човек да избира и прави това, което е правилно и в синхрон с неговата ценностна система.
Несъдимостта (non-judgment) означава да се въздържаш от това да съдиш себе си и другите. Това включва осигуряването на пространство, в което всеки един от интеракцията може да поиска това, от което има нужда и да сподели това, което чувства без да получи оценка или етикет.
Великодушието (generosity) се отнася до способността да допускате най-доброто от другите. Д-р Брене Браун предлага всеки човек да разширява своите предположения относно другите и винаги да дава възможно най-щедрата си интерпретация за чуждите намерения, думи и действия.
Как да развиете доверието към себе си?
Д-р Брене Браун споделя следните 7 въпроса като инструмент за измерване на нивото на доверие към себе си:
B — Уважих ли своите лични граници? Отстоях ли ги? Ясно ли заявих с какво съм съгласен и с какво не?
R— Бях ли благонадежден? Направих ли това, което казах, че ще направя?
A — Поех ли отговорност за действията си?
V — Уважих ли правилото за трезора на тайни? Споделях ли информация спрямо него?
I — Действията отговаряха ли на моята ценностна система и бяха ли в синхрон с думите ми?
N — Поисках ли това, от което имам нужда? Бях ли широкоскроен, когато имах нужда от помощ или съдих?
G — Бях ли великодушен и мил към себе си?
Източници:
Brown, B. (2017). Rising strong: How the ability to reset transforms the way we live, love, parent, and lead. Random House Trade Paperbacks.
Милева, Н. (2019). Способните карти