Страхът от обвързване се сформира най-често в ранния етап от детството. Това е свързано с теорията на привързаността и ранните грижи или тяхното отсъствие. Макар и ирационално, за връзкофобния този страх може да граничи с екзистенциалното. Причината за това е, че за него близките отношения могат да доведат до размиване и заличаване на Аза, което от своя страна е равностойно на умиране.

На подсъзнателно ниво връзкофобния мисли, че ако иска да бъде обичан, трябва да се напасне към другия на 100%. А това, според него, би довело до себеизгубване.

За да се справят със страха от обвързване, връзкофобните най-често бягат. Това е едно от трите поведения, закодирани като реакция при разпозната опасност. Логиката на връзкофобния е:

Така или иначе, тази връзка няма да просъществува, по-добре аз да си тръгна, отколкото да ме изоставят.

Идеята им е, че колкото повече продължава връзката, толкова повече ще боли от разочарованието и раздялата. Когато си тръгнат, имат контрол върху края. А контролът е много важен за всички връзкофобни, почти колкото въздуха, който дишат.

 

Форми на бягство

 

Първата класическа форма на бягство е избягването на връзка изначало. В този случай, взаимоотношенията остават на ниво флирт или се прекъсват в ранен стадий. Краят обикновено се възприема като изневиделица от другия, защото се случва в етап, в който отношенията им се развиват добре. За връзкофобния, обаче, много хубаво не е на хубаво.

Характерно е за връзхофобните да работят много и до късно. Работата е изключително удобна стратегия за дистанция и трудно може да бъде разобличена. Друга класическа форма за подсигуряване на дистанция е чрез хоби.

В по-крайните форми на бягство връзкофобния използва болестта. Сценариите са различни, но обикновено включват: честа мигрена, която проваля уговорки, или пък висока температура, която възпрепятства планирания уикенд. Болестта е чудно оправдание без бремето на отговорността. А и може ли някой да се оплаче от болния си партьор?

Някои връзкофобни използват изневярата и паралелните връзки като средство за поддържане на дистанция от основната връзка. По този начин връзкофобният си доказва, че има контрол и не е зависим. Понякога аферите прерастват във връзки. Така се проявява още нещо, характерно за връзкофобните – затруднението им да избират.

Тъй като сексът е най-интимният начин да се свържеш с човек, някои връзкофобни са силни привърженици на връзки тип friends with benefits*. Този тип отношения ги привлича, защото може да им осигури дистанцията, която ги предпазва от влюбване или обвързване. В тази уговорка партньорът няма право на емоционални претенции. Развоя на среща от това естество е “кой от къде е”. А връзкофобният е някъде отдалече, където се завръща спокоен.

Интересен факт, свързан със секса и страхът от обвързване е, че при някои връзкофобни желанието за секс намалява след първоначалната влюбеност.

Странно как някои връзкофобни непрекъснато попадат във връзки от разстояние. Те гарантират дистанция и вървят с романтичния елемент на предопределеност. Обикновено срещите са кратки и не се налага да се прилагат други специални стратегии за дистанциране. Така хем си във връзка, хем не се чувстваш вързан.

А когато са на тясно?

 

Освен всички форми на бяство, някои прилагат и нападение. При връзкофобните дискусията няма за цел да подобри качеството на отношенията, а да увеличи разстоянието между двамата партньори. Още една ключова разлика между отношенията с връзкофобен и здравите партньорства е, че при вторите има добър баланс между самоотстояването и компромиса.

Някои връзкофобни имат таланта да се изключват дори когато са с партньора си. В такива ситуации партньорът може да се чувства самотен без да има обяснение как така сме заедно, а пък аз го/я чувствам толкова далечен.

 

Защо с връзкофобен?

 

След всичко прочетено за връзкофобните може би се чудите защо някой би избрал да бъде във връзка с такъв човек. Причините са различни.

Може един връзкофобен да е привлечен от друг такъв, заради загадачността.

Може драматичните обрати и рачешкия подход (ту напред, ту назад, пък от време на време и настрани) да придават уникалност на отношенията и да служат като стръв.

Може този страх от обвързване да бъде разтълкуван като знак за силната любов, която връзкофобния изпитва към партньора си. Тоест, колкото повече се страхува и бяга, толкова повече ме обича. Уви, не е така.

Много неща са възможни, но нека за финал обобщим някои сигурни. Връзкофобните умират от страх когато чуят думата завинаги. Не могат да бъдат за дълго във връзка. Не могат и за дълго да бъдат сами. Трудно взимат решения. Затова и обичат да си оставят малка вратичка – за всеки случай, ако размислят.

 

Източник: Stahl, S. (2015). Yes, No, Maybe: How to recognise and overcome fear of commitment – Help for those affected and their partners. Ellert & Richter Verlag.