Казвам се Десислава Игнатова и винаги съм знаела, че ще стана психолог.

Ако ме попитате „Как така?“, ще ви отговоря, че то е като казуса с кокошката и яйцето. Дали знам, защото още от малка всички се обръщат към мен, за да споделят историята си и за да усетят емпатията ми, или го правят, защото излъчвам призванието си? Има ли значение?

Както героят на Робърт де Ниро във филма “Ронин” казва: „Има три вида хора – част от проблема, част от пейзажа и част от решението.“ Аз съзнателно развивам себе си, за да бъда част решението.

Стремя се да бъда онази промяна, която искам да видя в света. А светът има нужда от топлата прегръдка на емпатията и разбирането. Хората имат нужда от онази ръка, на която ще се доверят и която ще им даде сигурността и смелостта сами да преминат по моста над буйните води от грижи и тревожност.

В китайския език думите „криза“ и „възможност“ се изписват по един и същ начин. В психологията това значи, че когато работим съзнателно над проблемите си, имаме възможност да разкрием напълно потенциала си.

Силно вярвам, че единствената константа в живота е промяната. Също така, съм на мнение, че не съществува универсален подход в психологията. По тази причина развивам себе си като се запознавам и обучавам на различни методики, свързани с човешката психика. Този мултидисциплинарен подход ми дава възможността да прилагам най-подходящата за клиента методика.