Ако някой събере учител, политик, спортист, предприемач, философ, психолог, свещеник и малко дете в една стая и ги попита какъв е смисълът на живота, всеки един от тях ще му даде различен отговор.

Според Лиз Бурбо мисията на всеки човек е да преживява различни опитности докато се учи да ги приема и да се обича през и по време на тях.

Някои ситуации се приемат по-леко, докато други събуждат различни защитни механизми. Важно е да уточним – да приемеш даден опит или ситуация не означава, че това е твоето предпочитание, или че си съгласен с развръзката. Идеята е човек да се поучи от преживяното и да разпознава кое е добро за него.

Преди да се запознаете с петте травми и кога се създават имайте предвид:

• „Ролята на родителя от същия пол е да ни научи да обичаме, като ни дава любов. Родителят от противоположния пол ни учи да позволяваме да ни обичат и да получаваме любов“.
• Човек „слага“ маска с цел да се предпази от болката.
• Колко е важна една маска зависи от степента на травмата. Някой може да слага маската ежедневно, а друг много рядко и в определени ситуации.

Травма: отхвърляне.
Маска: бягащия.

Тази травма може да се формира от зачеването до първата година и се случва през родителят от същия пол. На подсъзнателно ниво бягащият се съмнява в своята стойност. Обикновено това е причината да развие своя интелект на високо ниво и да бъде перфекционист. По този начин се надява да увеличи стойността си както в своите собствени очи, така и в очите на другите.

Често бяга в мислите си.

„Колкото повече бягащият отхвърля себе си, толкова повече се страхува, че ще бъде отхвърлен.“

„Той постоянно се подценява. Бягащият е изтъкан от противоречия. Когато някой иска да бъде с него, той не вярва и отхвърля себе си, като в крайна сметка сам саботира щастието си.“

„За нещастие бърка съм с правя“ .

Травма: изоставяне.
Маска: зависим.

Първата и втората травма много си приличат. Някои хора преживяват отхвърлянето като изоставяне и обратното.

„Да изоставиш някого означава да се отдалечиш от него заради нещо друго или някого другиго. Да отхвърлиш някого означава да го отблъснеш и да не искаш да бъде до теб.“

Човек може да бъде изоставен, защото обстоятелствата са го наложили докато отхвърлянето означава да го отблъснеш.

Травмата от изоставяне се формира между 1 и 3 години с родителя от противоположния пол, а маската, която човек си слага, е на зависимият.

Зависимият се съмнява дали ще се справи сам и търси чуждото одобрение и подкрепа — по-често емоционална. Ако има дилема, може да се допита до мнението на своите приятели и роднини и чак когато се усети подкрепен, да вземе решение. Затова понякога хората го определят като колебаещ се и трудно взимащ решения. Интересното е, че рядко се вслушва в получените съвети и обикновено прави каквото си иска. Това онагледява, че в действителност не търси съвет, а усещането за подкрепа.

Неговият най-голям страх е самотата и затова се вкопчва в другите.

„Често е в конфликт със самия себе си, тъй като, от една страна, копнее за внимание, но от друга страхува се, че ако иска много внимание, ще обезпокои другия и той може да го изостави“.

Това е маската, която е най-склонна да влиза в ролята на жертва и в ролята на спасителя. По този начин търси и си осигурява вниманието, което смята, че не е получавал.

В някои ситуации може да се държи като дете, да задава много въпроси и трудно приема отказ. Така в поведението му може да прозрете малкото дете, което има нужда от помощ и търси oпора.

Травма: унижение.
Маска: мазохист.

Тази травма се пробужда между 1 и 3 години с родителя, който се е грижил за детето. Обикновено това е майката.

„Да видим какво означава думата унижение. Означава да се чувстваш принизен, да се принизиш сам или да принизиш някой друг, като се отнесеш оскърбително с него.“

Имайте предвид, че човек може да изпита срам и унижение без да пробужда тази травма. Освен това:  „човек може да се чувства виновен без да изпитва срам, но не може да изпитва срам, без да се чувства виновен“.

Мазохистът има тенденцията да наказва себе си, като си мисли, че така наказва другия. Много е чувствителен. Страхува се да не се срамува от себе си или от другите, или те да се срамуват от него.

„Той търси болката и унижението в повечето случаи несъзнателно. Прави всичко по силите си да си причини болка или да се накаже, преди някой друг да го е направил. “

Дори и да познава своите нужди и желания, не им дава пространство, а ги потиска. Може да се срамува и на сексуално равнище. Има тенденцията да компенсира и да се възнаграждава чрез храната.

Мазохистът е човек, който може да се опита да направи всичко по силите си, за да бъде такъв, какъвто другите биха искали той да бъде.

Често се нагърбва с много задачи и задължения, които не са негови. Обича да се поставя в ситуации, в които да се грижи за някого. Така се завъртва в своя омагьосан кръг. Когато помага си мисли, че по този начин другите не биха се срамували от него, но пък той се чувства унижен, защото мисли, че другите злоупотребяват с него. Много рядко се чувства оценен.

Честа фраза, която може да чуете от устата на мазохиста е „Аз да не съм ти слуга. Писнало ми е.“

„Мазохистът не разбира, че като върши всичко вместо другите, ги принизява и ги унижава, като ги кара да чувстват, че без него те не биха могли да се справят сами.“

Мазохистът е силно контролираща личност и затова понякога го бъркат със следващата маска. Разликата е в мотивацията. Мазохиста контролира, за да избегне срама, а контролиращият, за да избегне предателството.

Травма: предателство.
Маска: контролиращия.

Тази рана се пробужда между 2 и 4 годишна възраст и се преживява с родителя от противоположния пол. Този период съвпада с част от Едиповата фаза от развитието. Според наблюденията на Лиз Бурбо хората, които страдат от травмата на предателството не са разрешили Едиповия си комплекс като деца.

Детето може да се почувства предадено всеки път когато родителя не спази обещанието, което е дал. В по-късния етап от развитието човек преживява тази травма най-вече в своите любовни връзки.

Контролиращият е склонен да сравнява постоянно партньора си с родителя от противоположния пол. Може да има много високи очаквания към партньора си – очаквания, които родителят не е успял да оправдае в детството.

Повечето хора, които носят маската на контролиращия са уверени, излъчват сила, а погледът им е настойчив и съблазнителен. Контролиращият е изключително взискателен към себе си, обича да показва какво може и приема малодушието като липса на смелост.  Не обича да е уязвим, трудно делегира и силно вярва, че е прав независимо от ситуация.  Опитва се да убеди и околните в своята правота.

Обича да има последната дума. Може по време на дискусия лесно и бързо да добави нещо, за да бъде последният, който говори.

Трудно приема каквато и да е форма на предателство независимо дали идва от него самия или от другите. Заради това дава всичко от себе си да бъде отговорен, силен, специален и значим. Също така за него е много важна репутация.

От петте маски контролиращият е този, който има най-големи очаквания към другите и е най-склонен към променливи настроения. Отделя много време на мисли свързани с бъдещето и му е трудно да живее в настоящето. Готов е да се бърка в чужди дела.

„Когато контролиращият се занимава с проблемите на другите, той поддържа у себе си убеждението, че те са по-слаби от него, което е прикрит начин да покаже собствената си сила.“

Нещо повече, предизвикателно му е  да бъде търпелив с бавни хора. Контролиращият родител иска децата му да се учат бързо.

Травма: несправедливост.
Маска: скования

Тази травма се създава в периода между 4 и 6 годишна възраст когато детето започва да изгражда своята индивидуалност и се преживява най-често с родителя от същия пол.

Детето страда от студеното поведение на този родител и неговата липса на изразяване на емоции. Това не винаги означава, че родителите на всички деца, които имат тази травма са студени, а че детето така ги възприема. Също така може връзката между родителя и детето да е била по-повърхностна, без разговори за чувства, емоции и преживявания.

Какво значи справедливост?

„Справедливостта се определя като оценяване, признателност и уважение на правата и заслугите на всеки човек“.

„Човек, който страда от несправедливост, не се чувства оценен така, както заслужава, и счита, че не получава това, което заслужава.“

Скованият потиска емоциите си, не ги споделя или показва и затова е възприеман като студен и безчувствен. Може да използва смеха, за да прикрие какво чувства. В действителност обаче са много чувствителни. Затова е важно да се отбележи, че човек може да не изразява емоциите си, но това не означава, че ги няма.

Тъй като има остро чувство за справедливост, скованият се превръща в перфекционист. Обикновено логиката му е, че ако това, което казва е съвършено, значи е справедливо. Истинско предизвикателство е да разбере, че това, което говори, може да е правилно за него, но за другите да бъде възприето като несправедливо.

Много му е трудно да получава или да поиска помощ. Изпитва страх да не сбърка нещо. Не си позволява удоволствия, а ако случайно си достави, може да се чувства виновен.

Скованият също обича да контролира, но използва контрола, за да бъде перфектен. Не уважава границите си, чувства се виновен, ако някой работи, а той почива. Предпочита да прави всичко сам, за да е сигурен, че всичко ще бъде перфектно.

„Всъщност, скованият е несправедлив най-вече към себе си.“

Заключение

„Ние упрекваме другите за всичко, което ние самите правим, но не искаме да приемем“.

Всеки човек води различни вътрешни битки. Някои хора споделят, други таят всичко в себе си. Ако всеки подхожда със съчувствие и разбиране, ще живеем в много по-различно общество.

Следващият път когато някой е гневен можеш ли да опиташ да проявиш съчувствие и разбиране, че някоя част от него страда и той реагира през нея?

Източник: Бурбо, Л. (2020). Петте рани, които пречат да бъдеш какъвто си. Ентусиаст