“Любовта е търпелива, любовта е мила. Тя не завижда, не се перчи, не е горделива. Не отнема честта на другите, не е егоист, не се гневи лесно, не прави списък с грешки. Любовта не се ласкае от злото, и се радва само на истината. Любовта винаги закриля, винаги се доверява, тя е с необятна надежда, вечно трайна.“
– цитат от Библията

Какво означава да обичаш някого? Винаги ли означава едно и също нещо, или обичаме хората по различен начин? Ако е така – в какво се изразява разликата?
Колко вида любов има?

Тази статия е посветена на любовта – една тема, която не спира да вълнува хората независимо от възрастта и пола. Ще разгледаме триъгълната теория за любовта на Робърт Стърнбърг, която цели да обясни от какво се състои и да я раздели на видове. Не звучи много поетично, но би могло да е практично.

Защо триъгълна?

Според Стърнбърг любовта може да бъде разбрана през три основни компонента, които той онагледява като върхове на триъгълник. По-често графичното оформление е както следва:

• в центъра – интимност
• от ляво – страст
• от дясно – отдаденост

В своя статия от 2004 година, Стърнбърг отбелязва, че разположението на компонентите може да бъде произволно. Затова може да срещнете различно графично оформление.

Количеството любов, което някой може да чувства, зависи от силата на тези 3 компонента, а вида любов зависи от тяхното съотношение.

Кои са трите основни компонента?

а. интимността се отнася до чувството за близост и свързаност;
б. страстта включва физическото привличане, сексуалното желание и активност;
в. отдадеността :

• в краткосрочен план се отнася до решението „аз обичам този човек и искам да съм с него“.
• в дългосрочен план визира отдадеността да се поддържа връзката.

Кои са видовете любов?

В зависимост от наличните компоненти може да има 7 вида любов:

(1) Наивна любов е когато има страст и отдаденост. Тук липсва интимността. Някои хора асоциират този тип любов с Холивуд заради небивалата прилика в сценария на отношенията. Обикновено тези двойки много бързо развиват връзката си – запознават се, излизат на няколко срещи, сгодяват се и докато се усетят какво става, вече са женени. Важно е да се открои смисълът, който Стърнбърг влага в наивната любов. Ще кажете, нали има отдаденост? Да, но тя е базирана върху страстта, а не върху стабилизиращият елемент на интимност.
Този тип отношения по-често крият риск от разпад.

(2) Увлечение или „любов от пръв поглед“. В този случай е налична само страстта. Увлечението обикновено лесно се разпознава от околните, особено от съседите, които както знаем не са слепи, за разлика от любовта. За човека, обаче, който е потънал във вулкан от изгарящи чувства и дума не може да става, че това не е любов, а просто увлечение. Обикновено когато някой описва този тип любов прилага класическите метафори: „имам пеперудки в стомаха“, „сърцето ми ще хвъркне“, „като го/я видя ми омекват краката.“ При определени обстоятелства увлечението може да се запази по-дълго във времето.

(3) Празна любов е онази, която е изцяло базирана на отдаденост. Тук силно се усеща липсата на интимност и страст. Този тип любов може да се наблюдава в отношения, които са достигнали стагнация, и в които физическото привличане е мит. Празната любов може да клони към „не любов“ (8) освен ако отдадеността не е много силна.

Важно е да имате предвид и културалният елемент. В нашето общество този тип любов се наблюдава когато отношенията вървят към своя край. В други общества, в които уреденият брак е нещо типично, празната любов е началото. Развитието зависи изцяло от това дали двойката ще вземе решението да развие отношенията си. Това е нелош пример за това как всеки край представлява ново начало.

(4) Ненадмината любов: това е любовта, която повечето хора търсят, но не всеки е готов за нея. Тук са налични и трите компонента. Къде е уловката? Ако я намерите, е добре да приемете факта, че се налага да я поддържате. Тази любов е като разкошна градина, ако някой не я полива, коси, и премахва плевелите, ще се превърне в гробище за празни обещания и клетви.

(5) Състрадателната любов: Този тип отношения са в резултат от интимност и отдаденост. Обикновено това са дългогодишни отношения, в които е налице приятелството без проявления на страст. Често може да се наблюдава в браковете. И все пак, това не означава, че всички бракове са лишени от страст.

(6) Харесване е когато един човек се свързва с друг и усеща близост, но липсват страстта и отдадеността. Обикновено това може да се нарече и приятелство. Човек се свързва с друг емоционално, усеща топлина и взаимност, но не изпитва сексуално привличане или желание към него, както и не взима решението „аз обичам този човек и искам да съм с него.“ Ако в даден етап в едно приятелство се появи физическо привличане и страст, то най-вероятно се превръща в романтична любов. Това може да се случи поради факта, че се променяме и преоткриваме. Може също така да бъде и поради първоначално отрицание.

(7) Романтичната любов е комбинация от интимност и страст. Освен че двамата влюбени изпитват силно привличане един към друг, те са свързани и емоционално. Много сюжети на различни книги описват този тип любов – Ромео и Жулиета или Тристан и Изолда.

Стърнбърг говори и за „не любов“ когато нито един от трите компонента не е наличен.

Заключение:

Триъгълната теория помага на човек да разбере различните аспекти на любовта, като му даде възможност да се ориентира в какви отношения се намира. Имайте предвид, че любовта и взаимоотношенията са процес. Как се развиват зависи от самите вас и от грижите, които полагате. Дори и най-ненадмината любов има нужда от грижи, за да цъфти, а една такава ключова грижа е комуникацията.

Източник:
Sternberg, R. J. (1986). A triangular theory of love. Psychological review, 93(2), 119.