„Конфликтът не може да просъществува без твоето участие.“ –  Уейн Дайър

“Конфликтът с хората не е най-добрият начин да получите това, което искате от тях.” – Иън Пиърс

След като написах статията за триъгълника на Карпман няколко човека ме попитаха кой печели. Който и да печели, отговорих им, е за кратко. На подсъзнателно ниво човек се опитва да поддържа някакво психологическо „предимство“ в отношенията си с другите. Хората, които влизат в роли, имат скрити намерения и ловко манипулират околните, за да получат въпросното „предимство“, което всъщност им вреди (Спийкман, 2006).

Несъзнателно, една такава роля може да се превърне в удобен навик, чието влияние се разстила дори до избора на професия. Например някой, който обича да спасява, може да стане доктор или полицай.

Tази статия е посветена на изхода от драматичния триъгълник.

Стъпка 1: Осъзнаване на ситуацията.

След като сте наясно, че сте част от триъгълника на Карпман, е важно да определите в коя роля влизате като си отговорите на следващите въпроси:

• Сам/а ли избрахте ролята?
• Удобна ли ви е?
• Приятно ли ви е да влизате в тази роля?
• Колко често прибягвате до нея?
• Наясно ли сте с личната история на тази роля?

Стъпка 2: Поемане на отговорност за действията.

Вълшебната формула за промяна е осъзнаване + ново действие.

Промяната е възможна. Има алтернативен модел на драматичния триъгълник. Това е триъгълника на победителят, създаден от Чоу през 1990 година.

 

 

 

 

Агресорът има потенциала да бъде отстояващ позицията си човек, като пределно ясно заявява какво иска и какво не. Вместо да обвинява, той може да даде градивна обратна връзка. Ако започне да преговаря и да търси начин да получи това, което иска, няма да му се налага да обвинява другия.

Жертвата има потенциала да промени ролята си като заеме позицията на уязвим. За целта трябва да приеме ситуацията, в която се намира, и да поеме отговорност за действията си. Уязвимият е наясно какво иска и от какво има нужда. Първо обмисля внимателно какво може да направи, за да го получи. И чак след като състави план за действие, е готов да предприеме първата стъпка. Така от жертва става уязвим човек, който развива своите умения за разрешаване на проблеми.

Спасителят, който по принцип не пита искаш ли помощ, а директно я указва, може да заеме здравословната позиция на грижовника. Каква е разликата? От позицията на грижовник, човек помага точно толкова, колкото другият е инициирал и е готов да приеме. Грижовникът не прави нищо допълнително и в никакъв случай не върши цялата работа на уязвимия. Една такава промяна предполага от грижовника активно слушане и задаване на въпроси, върху чиито отговори рефлектира. Запомнете, в никакъв случай не правете нещо просто защото уязвимият не е готов, или не иска, да направи.

Важно уточнение: това, че някой е уязвим не означава автоматично, че е слаб. Той може да избере да играе ролята на жертвата, но вие имате силата да промените и пренасочите динамиката на ролите, ако устоите на изкушението да се проявявате като спасител! Без значение дали е уязвим, или жертва, човекът срещу вас ви е равен. Уважавайте неговите емоции, правото му да поеме отговорност за действията си и да се погрижи за своите нужди.

Бонус: 4 ключови препоръки от Фйелстад (2013):

1. Откажете се от чувството за превъзходство или малоценност:

Когато счупите оковите на това възприятие, имате възможността да се научите да приемате разликите и приликите с другите без нуждата от етикиране. Това, че някой е различен, не го прави автоматично „по-добър“ или „по-лош“. Ако се научите да поемате отговорност за действията си, няма да възприемате другите през призмата на добър-лош. По този начин ще започнете да възприемате другия като уникална отделна личност, която има своите силни и слаби черти, като всеки човек. Само тогава ще можете да възприемате и себе си, и хората, такива каквито са. Това неминуемо ще улесни общуването ви.

2. Спрете с гонитбата и обвиненията

Ако сте свикнали да обвинявате другите, вашето предизвикателство ще се изразява в това да се научите да искате помощ, или да заявявате желанията си открито. Това, което може да ви помогне, е да давате насоки и да ориентирате другите от какво имате нужда. Това ще ви направи по-съдействащи и разбиращи. Ако някой направи нещо, което не ви харесва, не отреагирайте машинално като изстреляте поредното обвинение. Опитайте за разнообразие да споделите чувствата и емоциите си, дайте гласност на гледната си точка. Нали не очаквате че отсрещната страна може да чете мислите ви? И не забравяйте, че вие избирате как да реагирате. Контрол върху действията ви е във вашите ръце.

3. Престанете да се жалвате като влизате в ролята на жертвата

За да излезете от тази роля, първо трябва да приемете ситуацията, в която се намирате. За да се промени каквото и да е в живота ви, първо трябва да приемете, че вие сте този, от когото зависи тази промяна. Ще ви се наложи да се изправите лице в лице със страховете си и да развиете нови умения. Това ще ви помогне да вземете нови решения и да предприемете нови действия.

4. Престанете да спасявате и да поправяте

Хората не винаги са толкова крехки и безпомощни, колкото често си мислим. Може да се възприемате като мил и любезен, но в действителност поведението ви да е нездравословно, както за вас самия, така и за обкръжението ви. Възможно ли е, това да бъде вашият начин да избягате от решаването на личните си проблеми? Ако сте потънал дълбоко в ролята на спасител, възможно ли е тя да се е сляла с вашата идентичност?

Отказването от ролята на спасителя не е нито повод за дискусия, нито за преговори. Оттеглянето от тази позиция не изисква да бъде съобщено. Това е просто едно необходимо действие, което не означава край на грижите към вашите близки. Означава, че ще зачитате границите и правата на другите като помагате само когато ви е поискано помощ.

Бонус #2

През 2005 Давид Уомелдорф дава ново предложение за алтернативен триъгълник, който пречупва всяка от позициите през страстта:

• Жертвата се трансформира в Създател.
• Агресора става г-н Предизвикателство.
• Спасителят се превръща в Ментор.

Заключение:

Колкото и триъгълници да се измислят, пътят на промяната винаги ще започва отвътре навън. За финал ви споделям една любима мисъл:

„Между стимула и реакцията има пространство. В това пространство е силата да изберем своя отговор. А в него се крият развитието и свободата ни.“ – Виктор Франкъл

 

Източници:
Burgess, R. C. (2005). A model for enhancing individual and organisational learning of ‘emotional intelligence’: The drama and winner’s triangles. Social Work Education, 24(1), 97-112.
Fjelstad, M. (2013). Stop caretaking the borderline or narcissist: How to end the drama and get on with life. Rowman & Littlefield.
Speakman, M. (2006). The Karpman “Drama Triangle”.