Представям ви любим откъс от книгата на Носрат Песешкиан — позитивна фамилна терапия.

“Един правоверен отишъл при пророк Илия. Вълнувал го въпросът за рая и ада, за да знае как да устрои живота си. ”Къде е адът, къде е раят?“ — с тези думи той се приближил до пророка, но Илия не казал нищо. Той хванал заръка просителя и го повел по тъмни улички към един дворец. През желязна врата те влезли в голяма зала. Там се блъскали много хора, бедни и богати, облечени с дрипи и окичени със скъпоценни камъни. В средата на залата горял открит огън, върху който клокочел казан с гореща супа, наричана в Ориента аш.

От вареното се разнасяла приятна миризма. Около казана се блъскали хора с изпити страни и хлътнали очи, като всеки искал да си вземе своето. Спътникът на пророк Илия се удивил, тъй като лъжиците, които хората държали в ръцете си, били големи колкото самите тях, а дръжките завършвали с дървена част. Останалата част, чието съдържание можело да засити човек, била от желязо, нагорещено от супата. Гладните бъркали лакомо във вареното. Всеки искал своя дял, но никой не можел да си го получи. С усилие вадели тежките лъжици от супата. Тъй като всяка била прекалено дълга, и най-силният не можел да я поднесе към устата си. Дори най-нахалните изгаряли ръцете и лицата си или разсипвали в прекаленото си усърдие супата върху раменете на своите съседи. Ругаейки, те се нахвърляли един срещу друг и се удряли с лъжиците. Пророк Илия хванал спътника си заръка и казал: „Това е адът.” Те напуснали залата и ужасните викове заглъхнали скоро.

След дълго странстване през мрачните коридори влезли в една друга зала, И тук били насядали много хора. В средата на помещението също клокочел казан със супа. Всеки от присъстващите държал в ръка като онези огромни лъжици, които Илия и неговият спътник били видели вече в ада.

Тук обаче хората били охранени, а в залата се долавял тих доволен шепот и шумът на потапящите се лъжици. Хората си помагали по двама. Един потапял лъжицата и хранел друг. Ако му станела тежка, други двама се спускали на помощ, така че всеки можел да си хапне спокойно. Този, който се засител, отстъпвал на следващия. Пророк Илия казал на спътника си:  „Това е раят.”

Тази притча, предавана повече от хиляди години от уста на уста, е взета от живота. Тя е актуална винаги, когато са налице трудности в семейството, разногласия между майката и бащата, караници между децата и aгресии в отношенията между родители и деца; когато разглеждаме противопоставянето на даден човек на обкръжението му и разногласията между групи и народи.

„Адът” в притчата е единодействие и противопоставяне. „Раят”, от друга страна, се основава на готовността за позитивно установяване на отношения с другите. Хората както в ада, така и в рая имат еднакви или сродни проблеми. Дали ще са в ада или в рая, зависи от това как ще разрешат тези проблеми. Всяко семейство има по нещо от ада и от рая. Ние имаме възможността да избираме. Колко голям е шансът на нашия избор, се определя в не малка степен от нашия опит, от това как сме научени да разрешаваме проблемите си и от готовността ни да използваме и предаваме опита си на другите, с които съвместно живеем.“