Ако сте преживявали синдром на прегряването  или в момента преминавате през това, най-вероятно сте прочели различни статии в опит да си помогнете. Целта на тази статия е да ви замисли и вдъхнови, за да може да промените навиците, които са ви подхлъзнали по пързалката, която ви е довела до тук.

Ако не ви е достатъчна и имате нужда да изговорите нещо, винаги може да се свържете с мен.

Истинската промяна винаги започва отвътре-навън.

Вече знаете, че единият компонент, с който се характеризира прегряването, е емоционалното изтощение.

Чудите ли се кога точно човек се изморява от емоциите, след като те са неизменна част от нашето ежедневие?

Отговорът на този въпрос е когато „заседне“ в емоцията. Има различни варианти, които могат да доведат до този сценарий. Първият е когато човек е постоянно изложен на определен стимул, който предизвиква една конкретна емоция. Вторият вариант е, ако човек не знае или не може да премине през нея. Когато някой изпитва ярост или скръб, може да се изгуби по пътя и да не знае как да продължи. Третият вариант е, ако ситуацията не му позволява да продължи (Nagoski & Nagoski, 2020).

Съвет I. Разберете как стигнахте до прегряване:

• Знаете ли пътя, който ви доведе до тук?
• За първи път ли ви е?
• Ако трябва да оцените стреса във всяка област от живота ви от 1 до 10, как бихте го оценили?
• Имаше ли конкретно събитие, което изиграва главна роля в преломния момент?
• Какво от това събитие ви дойде в повече — трудността, изненадата или нещо друго?

Често това, което води до прегряване, не е външен, а вътрешен фактор — свързан с вашите очаквания и концепции към самите вас.
Припознавате ли се в следните изречения:

• Имам високи очаквания към себе си и към другите.
• Имам готовността да жертвам съня и себе си, за да завърша определена задача.
• Когато завърша определен проект, все си мисля, че можеше да е по-добре.
• Когато планирам деня си, се целя да постигна повече, отколкото реално мога. Така често списъкът ми е по-дълъг и не успявам да го приключа, което пък предизвиква негативни усещания и мисли тип: „пак не се справи“; „за нищо не ставаш“.

 Понякога всеки човек има нужда от напомняне, че прави достатъчно и че е достатъчно добър. Ако в бързината сте го забравили, може би сега е най-подходящият момент да си го припомните.

 

Съвет II. Установи стойността на бързината:

За къде бързате всъщност?
Какво ви дава бързината?
Какво опитвате да случите през нея?
Има ли друг (по-здравословен) начин, чрез който можете да постигнете желаното?

А какво ви коства?

В позитивната психотерапия търпението е първична способност, която представлява „способността да възприемаш себе си, даден човек или определена ситуация такива, каквито са. Търпението е тъждествено на способността да чакаш, понасяш и приемаш собствения си път и този на партньора си, независимо от моментно отчаяние или излъгани очаквания“ (Peseschkian, 2012).  Отнема време да се развие, но улеснява живота. Неслучайно Махатма Ганди е казал: “Да загубиш търпение, означава да загубиш битката.”

Изкушаващо е да бързаш в 21 век. Все пак това всеобхватно се промотира, стимулира и поощрява. Разбираемо е желанието ви да отхвърлите поредната задача. Само внимавайте, защото неслучайно хората казват: „бързата работа, слепи ги ражда“.

Съвет III. Завършете цикъла на стреса:

Стресовата реакция има няколко фази. За да се нормализират реакциите в тялото, трябва да се завърши цикъла на стрес.
Най-ефективният начин е през физическа активност. Например:

• Бягане;
• Плуване;
• Танцуване;
• Подскачане на едно място;

Ако ситуацията не позволява тези активности, може да пробвате:

• дихателна техника по избор;
• да прегърнете някого, на когото имате доверие за поне 20 секунди. (Има проучвания, които показват, че при 20-секундна прегръдка се отпуска хормона окситоцин. Той помага за намаляването на кръвното налягане, пулса, както и подобрява настроението (Grewen et. al, 2003).
• креативни занимания като рисуване, музика, танци, актьорско майсторство, т.н.;

Запомнете: тялото ви не разбира какво означава „имам конфликт с шефа си“ и „трябва да напиша този доклад, защото..“. Говорете на неговия език — езикът на тялото — със сигурност знае какво е бягане и подскачане.

Сестрите Нагоски препоръчват тези активности всеки ден в продължение на поне 20 или 60 минути.

Съвет IV. Изберете и определете вашата позитивна цел:

Един експеримент с мишки показва, че когато мишките трябвало просто да избягат от опасност, за тях нямало значение къде ще се озоват, стига да са в безопасност. А когато имало позитивна цел – в техния случай кашкавал – завършвали дадената им задача много по-бързо. Тези резултати подсказват, че преуспяваме, когато се движим напред към позитивна цел (Nagoski & Nagoski, 2020).

Това е приложимо и към прегряването. Ако целта ви е просто да се чувствате по-малко натоварени и по-малко притеснени, няма как да преуспеете. Ние сме в разцвета на възможностите си, когато имаме позитивна и ясна цел.

 

Съвет V. Намерете своя баланс:

Един от най-любимите ми инструменти в позитивната психотерапия е балансовият модел (Peseschkian, 2012). Как разпределяте своята 100% енергия между тези 4 аспекта? По колко процента отделяте в настоящето към всяка област? А как бихте искали да е?

 

 

Имайте предвид, че много от важните елементи за възстановяването на енергията ви са режимът на хранене, спортът и сънят. Те попадат в грижата за тялото. Има изобилие от материали на тази тема, а ако прецените, най-добре е да се обърнете към специалист.

 С моите клиенти прилагам различни техники и упражнения, които дестилират позитивното и уроците от едно прегряване. Пътят, извървян надолу към разрухата, може да продължи нагоре към разцвет.

 

Заключение:

Хората сме различни. При някои работи една стратегия, при друг – друга.
Пробвайте, експериментирайте и се наблюдавайте. Не забравяйте, че отговорът се крие винаги във вас!

 

Източници:
Grewen, K. M., Anderson, B. J., Girdler, S. S., & Light, K. C. (2003). Warm partner contact is related to lower cardiovascular reactivity. Behavioral medicine, 29(3), 123-130.
Nagoski, E., & Nagoski, A. (2020). Burnout: the secret to unlocking the stress cycle. Ballantine Books.
Peseschkian, N. (2012). Positive psychotherapy: Theory and practice of a new method. Springer Science & Business Media.