Тази, на пръв поглед сложна дума, се отнася за хора със страх от обвързване. Когато един връзкофобен усети сериозни очаквания или намерения от партньора си, той бяга с 300 в противоположната посока. При мисълта за сериозно обвързване или брак, връзкофобните се чувстват притиснати или в капан. Единствената им мисъл е как да избягат и да бъдат свободни, без да си дават
сметка, че това, от което бягат, бяга заедно с тях –  страхът от отхвърляне и от изоставяне.

При връзкофобния се бият „имам потребност от близост“ и „близостта ме плаши“, което се изразява в объркващо поведение и заявка тип: „хем искам бъда обвързан, хем искам да съм свободен.“

Докато връзката е в начален етап, връзкофобните могат да си позволят да проявяват своите чувства и потребности от близост. Това обикновено приключва когато усетят, че връзката започва да става сериозна. Тогава се засилва потребността от свобода, която изглежда застрашена от връзката.

Често първоначалната реакция на хора със страх от обвързване е отричане.

Едно любимо обяснение, което използват, за да обосноват своето отричане, е че няма как да си едновременно и влюбен, и връзкофобен.

Истината е, че страхът от обвързване не означава, че не можеш да бъдеш влюбен. Обикновено повечето връзки, които се формират, започват с чувството на влюбеност, независимо дали са от или с връзкофобен. Мото, характерно за връзкофобния, е „искам/обичам този, когото не мога да имам“.

Три от най-често срещаните типа, зад които се крие връзкофобния, са ловецът, принцесата и зидарят.

Въпреки изборът за род на всеки един от типажите, характерното им поведение може да се срещне както при мъжете, така и при жените.

Ловецът е типът връзкофобен, за когото е важно самото ловуване. Често му се носи славата на играч или на Дон Жуан. Животът на ловците представлява низ от връзки. Не е изключено да имат и няколко брака зад гърба си. Тук се разкрива и друго любимо обяснение, което връзкофобните дават в опит да се защитат – „няма как да съм връзкофобен, щом съм бил женен (и то два пъти).“
Нещо характено за ловецът е, че може да бъде много търпелив и постоянен в ухажването си, което често създава впечатлението за истински сериозни намерения. Обикновено интересът се стопява и изчезва когато усети, че целта му има намерение или желание за връзка. Тогава ловецът се крие и прави всичко, което е по силите му, за да избегне директния конфликт и среща. Просто изчезва. Имайте предвид, че ловуването може да продължи години, особено ако от другата страна стои друг връзкофобен.

За принцесата, или принца, няма достатъчно добър партньор. Мине ли фазата на влюбеност, започва фазата на обезценяване и девалвация, при която фокусът е предимно върху недостатъците на партньора и всичко, което той/тя не е, не може или прави грешно. Кралските особи често се питат как така нямат късмет в любовта и защо все другите попадат на подходящ партньор. Разочаровани, те се дистанцират от човека до себе си, и започват да се оглеждат за следващия перфектен, омагьосани в своя кръговрат.

Принцесата и ловецът също определят близостта и дистанцията във връзката, но това е най-подчертано при зидаря. Той не обича да планира занапред. Това е вид обвързване, което го ангажира и кара да се чувства притиснат. Ако случайно успеете да бутнете някоя негова стена, не се изненадвайте, когато следващият път на нейно място откриете две нови.

В действителност, поведенията на всеки типаж могат да се преплитат във връзкофобния. Една здрава връзка не предполага меренето на даване и взимане. При отношенията с връзкофобен, обаче, партньорът няма контрол над границите. Това го поставя пред избор – да се примири и съобрази или да си тръгне.

Времето, в което живеем, предразполага връзкофобните да имат свободата да живеят спокойно, подвластни на страха от близост. Разводите отдавна не са табу. Технологиите позволяват нови запознанства и връзки от разстояние. Всичко това предразполага хората да приключват с една връзка като се впуснат в нова, без да си дадат време, в което да се поучат и развият. Обикновено резултатът от този избор е повтаряне на историята с малки вариации.

В следващата статия, посветена на връзкофобните, ще разгледаме различните стратегии, които връзкофобните използват, за да се справят със страха от близост.

Източник: Stahl, S. (2015). Yes, No, Maybe: How to recognise and overcome fear of commitment – Help for those affected and their partners. Ellert & Richter Verlag.