„Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему.“ – Лев Толстой

Има няколко мита, свръзани с партньорските отношения, които често срещам:
Мит #1: щастливите двойки не се карат.
Както баба ми казва „няма къща с комин, който да не пуши“. Според Готман основната причина за раздяла, е начинът, по който партньорите се карат, а не дали водят дискусии.

Мит #2: най-важният елемент е страстта.
Страстта може да е важен елемент, но със сигурност не е най-важният. В основата на хармоничния брак стои приятелството. Партньорите споделят дълбоко уважение един към друг и обичат да прекарват времето си заедно! Това може да увеличи романтиката, а същевременно предпазва от търсенето навън.

Мит #3: с времето ще убедя или променя тази черта на партньора си.
Ако влизате в нови взаимоотношения с това намерение, може да останете разочаровани. Вашият партньор има правото да бъде такъв, какъвто е. Вие сте тези, които имате право да избирате дали да останете или да си тръгнете.

Мит #4: изневерите стоят в основана на разводите.
В действителност, в повечето ситуации, проблемите във връзката са това, което води до изневяра. 80% от разведените двойки, които участват в проекта “Divorce Mediation Project” на Лин Гиги и Хоан Кели казват, че причината за развод е била постепенното отчуждение и загубата на усещане за близост. Втората най-честа причина е, че не са се чувствали обичани и оценени. Едва 20 до 27% от двойките казват, че изневярата е била частично виновна за раздялата!

Мит #5: мъжете са от Марс, жените от Венера и затова няма как един брак да оцелее.
Половите различия могат да допринасят за неразбирателства в брака, но не са основната причина за раздяла!

Статистиката на разводите варира в различните страни и години. В книгата си Готман отбелязва, че шансът първия брак да стигне до развод след 40 години е около 67%, а половината от всички разводи се случват през първите 7 години. Щом шансът да се стигне до развод е толкова голям, би било удачно дори и щастливите двойки да полагат допълнителни грижи и внимание за връзката си. Така ще намалят възможностите да се превърнат в част от статистиката.

Една от най-тъжните причини за смъртта на брака е, че нито единият партньор не осъзнава стойността му, докато не е твърде късно. Обикновено бившите партньори осъзнават какво са загубили, след като са спрели да се борят един за друг, чак след като са подписали документите за развод и са заживели отделно.

 

Ако се чудите какви стъпки водят до развод, представям ви доказана рецепта:

(1) Всяка дискусия, която водите, започва с критика и сарказъм.
Има разлика между даването на обратна връзка за конкретно действие на партньора и споделянето на емоции и чувства, които е породило, и критиката, насочена към личността. В статията ми „Живей с цялото си сърце“ обърнах специално внимание на разграничаването между личността и действието.

(2) Когато единия споделя, другия отвръща с презрение, подигравки, физиономии и словесни обиди. По този начин омаловажава казаното и кара партньора, който споделя, да се чувства зле.

(3) Единият или и двамата партньори не поемат отговорност за действията си. Стоят в отрицание и преминават към ти-послания: „ти си виновен, ти си причината. Въобще проблемът е в теб.“ По този начин не отразяват своя принос към възникването на ситуацията.

(4) По време на дискусия единият или и двамата партньори преминават в режим на „изключване“ или оттегляне.
Ако на някого му е трудно да приеме обратна връзка, по-лесно е да се дистанцира от разговора. Разбира се, това не е най-зрялото поведение, но нали обсъждаме рецепта за развод?

Готман подчертава, че в 85% от браковете, мъжете са тези, които прибягват към тази тактика. Също така отбелязва, че мъжете са по-склонни да реагират с възмущение и мисли тип: „Няма да търпя това. Не е нужно. Няма никакъв смисъл!“. От друга страна, жените са по-склонни да възстановят спокойствието си след стресиращи ситуации. Сигурно това е и причината, почти винаги жената да е тази, която повдига конфликтните въпроси отново.

Готман нарича критиката, презрението, защитната позиция и изолирането „четирите конници на апокалипсиса“. Сами по себе си те не вещаят непременно развод, но натрупването им може да доведе до такъв. Неслучайно хората казват: „капка по капва, вир става“. Когато партньорите се отчуждават емоционално, спират да полагат грижи за разбирателството и започват да водят паралелен живот под един покрив. Превръщат се в съквартиранти. В такива моменти външните връзки стават по-вероятни, защото единият или и двамата започват да търсят подкрепа и внимание другаде. Според Готман изневярата е симптом за умираща връзка, а не причина за прекратяването ѝ.

 

 

Заключение:

Ако рецептата за развод ви звучи абсурдно и желаете да имате здравословни отношения, трябва да полагате грижи за връзката си. Знам, че приказките завършват с „и заживели щастливо“.  Сякаш онова, което е понастоящем, остава за цял живот. Истината е, че връзките са процес. Ние заедно сме в процес, както и всеки един от нас по отделно. Ако искате да живеете в хармонична връзка, трябва да се грижите толкова за нея, колкото и за себе си. И понеже тази рецепта остава горчив послевкус, в следващата статия ще ви представя една друга такава – за успешен брак, за да ви е сладко.

Източник:
Gottman, J. M., & Silver, N. (2015). The seven principles for making marriage work: A practical guide from the country’s foremost relationship expert. Harmony.