„Животът е повече от това вечно да бързаш нанякъде.“  —Махатма Ганди

 

Александра е целеустремен и продуктивен човек. Толкова много обича работата си, че редовно остава след края на работното време, без това да я смущава. Често се случва да работи и през уикендите. Единственият, който се смущава от всичко това е партньорът ѝ.

В последно време обаче Александра е демотивирана. Сутрините ѝ е трудно да стане от леглото, а желанието и целеустремеността ѝ сякаш са се изпарили. Изтощение и отчаяност тегнат над Александра и всичко, което някога е харесвала, изведнъж загубва своя чар. Първоначалният ѝ опит да разбере причината за това се разтваря в апатия. Лесно раздразнима е, има гневни изблици и често отговаря цинично. Все неща, което по принцип не са характерни за нея. Усеща се в летаргия.

 Звучи ли ви познато?

Живеем в общество и време, в което продуктивността е сложена на пиедестал. Отвсякъде хвърчат различни послания от типа: „как да свършите повече неща в един ден“, „успешните хора стават в 5 сутринта,“ „ако искате да сте успешен, трябва постоянно всичко в графика ви да е разпределено до милисекунда“.

Звучи ли ви тежко и излишно?

Като бонус такъв тип послания могат да доведат до горчив остатъчен послевкус и мисли тип „не правя достатъчно“ и „за нищо не ставам“. Това допълнително завъртва порочния кръг „да действам, за да бъда“, който в един момент може тотално да загуби смисъл и значение.

Трудно ли ви е да си спомните кога започнахте да бъдете толкова заети?

Докато поемате още задължения и увеличавате работните си часове, стресът нараства пропорционално. Това, което плаща цената, са вашите тяло и ум. Обикновено крайният резултат е прегряване.

Е, да де, ама как да се откроя?

Ако се опитвате да впечатлите шефа си колко много работите и колко ценен кадър сте, имайте предвид, че най-вероятно ще остане незабелязано. Резултатите от едно проучване показват, че мениджърите не могат да кажат кои служители наистина работят 80 часа на седмица и кои само претендират да работят толкова (Reid, 2015). Така че, ако се преработвате с надеждата да получите повишение, може и да останете разочаровани.

Ако пък дългият работен ден е резултат от безкраен списък със задачи, който никога не свършва, най-вероятно имате нужда да подобрите своите умения за времепланиране и приоритизиране.

 

Защо прегряването няма да доведе до по-добри резултати?

Ако пък си мислите, че работейки повече часове това автоматично е равносилно на по-голяма продуктивност, може да останете изненадани. Различни проучвания показват, че дългите работни часове водят до спад на продуктивността, както и до увеличаване на потенциала за грешки. Като „бонус“ дългите работни часове афектират и възстановителният период (Pencavel, 2016). Ако един служител „няма време“ да възстанови своята енергия и концентрация, или просто има нужда от още, може да започне новата работна седмица с изтощени батерии. Това няма как да доведе до по-голяма продуктивност!

 

Какво всъщност означава Синдром на Професионалното Изчерпване или така нареченото прегряване?

Когато за пръв път терминът „прегряване“ е използван от Херберт Фреуденбергер, той е имал 3 компонента:

(1) емоционално изтощение в следствие на продължителен период, в който човек го е било грижа твърде много и твърде дълго;

(2) деперсонализация: изчерпване на емпатия, загриженост и съчувствие;

(3) намалено усещане за постижение: едно непобедимо усещане за безполезност и безсмисленост; сякаш нищо, което човек прави, няма значение (Nagoski § Nagoski, 2019).

Прегряването не се случва изведнъж, а резултат от бавен и продължителен процес. Обикновено започва с някакъв идеал или идея, която вдъхновява човек да работи още по-усилено. Това пък, от своя страна, води до приоритизирането на работата и оставането на своите лични потребности и нужди на заден план. Постепенно човек започва да се чувства подтиснат и изолиран. Отрицанието на случващото се дава поле за изява на цинизма, фрустрацията и оттеглянето от различни занимания. Следователно човек започва да се чувства празен и изтощен – както физически, така и ментално.

Това не е единственият път, който води до синдром на професионалното изчерпване. Други потенциални пътеки могат да бъдат:

• ако работните задължения са в конфликт с ценностната система на човек;
• ако човек чувства, че няма контрол върху начина на изпълнение на своите работните задачи;
• ако липсва подкрепа;
• ако не си почива;
• ако се случи някакво неочаквано и голямо събитие, с което ви е трудно да се справите;

 

Добре де, а има ли разлика между стреса и прегряването?

Повечето хора асоциират стресът с нещо негативно и го етикират като „лошо“.
В действителност стресът е част от нашата природа. Това е естествена реакция на човешкото тялото, която може да бъде предизвикана от неща, които виждате, подушвате, докосвате, опитвате или просто си представяте, че могат да ви наранят. Най-често срещаните външни стресови фактори са работата, семейството, парите, времето, очакванията и социалните норми.

Когато лекарите, или психолозите, използват терминът стресова реакция, това се отнася до физиологичната промяна, която се случва в тялото, с цел подготовка за бдителност и действие. Тази еволюционна адаптивна реакция помага на човек да се справи като най-често задейства режима „бягство“ или „борба“. В някои случаи мозъкът избира да „замръзне“. Това са ситуации, в които е преценил, че човек няма шанс да надбяга или пребори заплахата.

По принцип стресовата реакция има различни фази и е предназначена да бъде кратка и спрямо специфично събитие. Проблемът настъпва, когато човек е изложен на продължителен стрес без да завършва неговия цикъл. Ако стресът се превърне в ежедневен компонент на вашия живот, рано или късно ще прегреете. Затова психиатърът Глен Робъртс казва, че: „прегряването не е в резултат на стрес, а на лош мениджмънт.“

В заключение, прегряването е резултат от продължителен период на стрес, който се усеща така сякаш не може да бъде подобрен. При синдрома на професионалното изчерпване, стресът се преживява като безкраен и е придружен с усещане за празнота, апатия и безнадеждност. Ако стресът е обвързан със специфична цел и е за кратък период, най-вероятно няма да има такива последици. За някои хора, краткотрайният стрес може дори да подейства вдъхновяващо и стимулиращо.

 

Човек само от работа ли може да прегрее?

 

В следствие на Ковид-19 и работата от вкъщи границите са много размити. Някои родители преживяват родителско прегряване в резултат на хроничното излагане на високи и различни нива на стрес. Този стрес се ражда от несъответствието между постоянните изисквания човек да се справя с разнородните си задължения и да отговаря на нечии очаквания, и наличния му вътрешен ресурс (Griffith, 2020).

Има и други прояви на прегряване като партньорското или това на грижещия се. Определени професии, които са свързани с грижата към другия, са по-склонни към прегряване. Например, 20-30% от учителите в Щатите преживяват синдром на професионалното изчерпване, както и 52% от медицинските лица (Nagoski & Nagoski, 2020). Човек може да изпитва безкрайна умора и притеснение сякаш се задушава от отговорностите си. Тайно си мисли, че не успява да се справи с ролята си.

Кои са най-честите симптоми на прегряването?

• главоболие;
• „необяснимо“ физическо и психическо изтощение;
• умора дори и след минимално положени усилия;
• промяна в качеството и цикъла на съня; безсъние;
• силно раздразнение;
• негативни чувства, усещания и/или засилен цинизъм;
• разболяване;
• безкрайно и понякога безпочвено притеснение;
• усещане за неадекватност и безнадеждност;
• апатичност;
• неглижиране на грижата за себе си;
• неспособност за възстановяване дори и след почивка или релаксация;

Всеки организъм може да реагира различно на прегряването. Всяко тяло дава различни индикации с надеждата да бъде чуто и разбрано. На някои им прималява, други пък изпитват телесни и мускулни болки. Възможно е да имате и стомашно-чревни реакции.

 

Всъщност закъде бързате? Бягате ли? От какво?

За някои хора работата е стратегия да се справят с проблемите си. Предпочитат да работят пред това да се изправят срещу страховете си. Според Ървин Ялом (1980) зад работохолизма често стои страха от смъртта:

„Чест пример е „работохоликът“ – човекът, погълнат от работата си. Една от най-впечатляващите характеристики на работохолика е имплицитната вяра, че „напредва“, „прогресира“, движи се нагоре. Времето е враг не само защото е братовчед на крайността, но и защото заплашва един от поддръжниците на налудността за специалност: вярата, че човек вечно напредва. Работохоликът трябва да стане звуконепроницаем за посланието на времето: миналото дебелее за сметка на стопяващото се бъдеще.

Житейският режим на работохолика е натраплив и дисфункционален: работохоликът работи или се вдава не защото желае, а защото трябва да го прави. Работохоликът може да се насилва безмилостно и без зачитане на човешките граници. Свободното време е време на тревожност и често е френетично запълвано с някаква активност, която създава илюзията за постижение. Следователно живеенето се приравнява със „ставане“ или „правене“; времето, което не е прекарано в „ставане“, не е „живеене“, а чакане животът да започне.“

 

Как така, зад това, че обичам работата си, стои страха от смъртта?

 „По отношение на „активността“ Флорънс Клъкхолм предлага антропологична класификация на ценностните ориентации, която откроява три категории: „битие“, „битие в ставане“ и „правене“. Ориентацията към „битие“ подчертава активността, а не целта. Тя се фокусира върху спонтанната естествена експресия на качеството „е“ (is-ness) на личността. „Битие в ставане“ споделя с ориентацията „битие“ акцента върху това, което човекът е, а не върху онова, което може да постигне, но подчертава понятието „развитие“. Следователно тя насърчава активност от определен вид – активност, насочена към целта развитие на всички аспекти на човека. Ориентацията „правене“ акцентира върху постиженията, които могат да се измерят по стандарти извън действащия човек.“ (Yalom, 1980).

 

Заключение:

Ако искате да избегнете професионалното изчерпване, трябва да се научите да си давате почивка и да забавяте темпото. Не всяка ситуация е спешна и не всяка ситуация изисква вашето внимание и енергия. Пък и целта на човек не би следвало да бъде да работи много, а да работи умно.

В следващата статия ще разгледаме няколко основни превантивни мерки, тъй като няма вълшебно хапче или формула, което да изтрие последиците за нула време.

Източници:
Griffith, A. K. (2020). Parental burnout and child maltreatment during the COVID-19 pandemic. Journal of family violence, 1-7.
Nagoski, E., & Nagoski, A. (2020). Burnout: the secret to unlocking the stress cycle. Ballantine Books.
Pencavel, J. (2016). Recovery from work and the productivity of working hours. Economica, 83(332), 545-563.
Reid, E. (2015). Embracing, passing, revealing, and the ideal worker image: How people navigate expected and experienced professional identities. Organization Science, 26(4), 997-1017.
Yalom, I. D. (1980). Existential psychotherapy. Basic Books