„Теорията за привързаността се отнася до склонността за създаване на интимни емоционални връзки с определени хора, като основен компонент на човешката природа, която вече присъства в зародиш при новороденото и продължава през зрялата възраст до дълбока старост…“ — Джон Боулби 

 

Романтичните връзки споделят определени характеристики с привързаността, изградена в детството между значимия възрастен и детето.
Например:

• • • желанието за поддържане на близост;
    • необходимост от близък, интимен и физически контакт;
    • стрес при раздяла;
    • стрес при прекратяване на връзката;
    • използването на партньора като „сигурна база“ при трудни ситуации;
    • въвличане в „бебешко говорене“ (Hazan & Shaver, 1987 по Robson, 2013).

Основна разлика между привързаността в детството и в зрялостта е, че поведенческите системи на привързаност при възрастните са реципрочни! Това означава, че и двете роли на даващ и на получаващ се наблюдават и проявяват при двамата.

Също така фигурата на привързаност в зрялостта не е необходимо да бъде толкова протективна, колкото възрастният е спрямо детето. Партньорът по-скоро подпомага и подкрепя капацитета на другия да се справи с наличните предизвикателства. Това може да се изрази чрез близост, общуване, оказване на подкрепа, напътствие и споделяне от опит.

Съществуват няколко класификации за стиловете на привързаност при възрастните. Аз избрах да ви запозная с модела на Бартоломей и Хоровиц, защото са първите, които разглеждат привързаността в зрялостта през различните възможни комбинации от положителен/негативен модел на аз-а и на другите (Bartholomew § Horowitz, 1991).

Положителният образ на аз-а посочва степента, до която човек е интернализирал усещането си за себестойност. В следствие, на което очаква другите да откликват положително към него. Затова този модел е свързан със степента на притеснение и степента на зависимост в близките отношения. Ако човек има положителен аз-образ, то той възприема себе си като достоен за любов и подкрепа. А ако има негативен аз-образ, то той възприема себе си като незаслужаващ.

Позитивният образ на другите посочва степента, до която човек очаква другите да са достъпни и подкрепящи. Затова този модел е свързан с тенденцията на човек да търси или да избягва близост във връзките. Ако човек има положителен образ за другите, то той ги вижда като надеждни и достъпни. Ако неговият образ за другите е негативен, то той ги възприема като ненадеждни и отхвърлящи.

Ето кои са четирите стила на привързаност при възрастните:

 

 

I. Сигурна привързаност: имат положителен аз-образ и положителен модел на другите, който върви с ниски нива както на притеснение, така и на избягване на близостта. Нека видим какво означава това през описанието за Ана:

Ана възприема себе си като достойна за любов. Не изпитва притеснение от близостта и не вижда смисъл да я избягва. Чувства се еднакво комфортно да е сама или в компанията на своя приятел Калоян. Тя не се притеснява да потърси неговата подкрепа, както и винаги е готова да му окаже помощ.

Ана се чувства удовлетворена от връзката си, която има тенденцията да бъде по-продължителна, отколкото, ако Ана имаше несигурен стил на привързаност. Също така, връзката ѝ с Калоян е базирана на доверие и взаимност. И двамата използват другия като „сигурна база“, от която изследването на света е по-приятно. 

 

II. (Свръх)ангажирана привързаност: имат негативен аз-образ и положителен модел на другите. Изпитват високи нива на тревожност, но стойностите за избягване са ниски. За разлика от хората със страхуващ се стил на привързаност, възприемат себе си кaто недостойни и незаслужаващи. Позитивният им модел за другите, обаче, ги мотивира да валидират своето несигурно самочувствие чрез прекомерната близост във взаимоотношенията си с другите. Това ги оставя уязвими на голям стрес, когато техните потребности от интимност останат неудовлетворени (Griffin & Bartholomew, 1994).

Ако това ви звучи много сложно, нека го разгледаме през Петър.

Когато Петър говори за детството си, може да забележете, че често преобладават спомени от обиди, от които той се оплаква. По този начин изразява своя протест. За него родителите му са били непостоянни и непоследователни, а грижите им непредсказуеми. Понякога се шегува, че любимото занимание на родителите му, е да играят на топло и студено. Тази информация може да ви доведе до мисълта, че Петър най-вероятно има неразрешена травма от детството.

В резултат от противоречивите послания на родителите си, Петър се съмнява в своята значимост и ценност. Това го подтиква упорито да търси чуждото потвърждение, одобрение и подкрепа. Затова и самочувствието му, и самоувереността му са толкова променливи. Зависят от одобрението (или отхвърлянето) на другите.

Към днешна дата Петър е във връзка с Петя. Чувства се постоянно несигурен и неразбран.  Много я ревнува. Той иска да е емоционално близо до нея, но се притеснява, че тя не иска да се обвърже с него до тази степен на „сливане“ с другия, към която той се стреми. Струва му се, че Петя е ненадеждна и не желае да се ангажира в дълготрайни отношения, което още повече засилва тревожността му.

 

III. Страхуваща се привързаност:  хората с този стил имат както негативен аз-образ, така и негативен модел за другите. Също така изпитват високи нива на притеснение и избягване на близост. А сега е време да се запознаете със следващия ни герой – Мирослав.

Мирослав бяга от любовта с 300 в противоположната посока. Ако се чудите защо, нека ви кажа. Не е защото не иска близост, или не харесва Мая, но изпитва смразяващ страх да не бъде наранен отново. Затова преди години взе решението да избягва обвързването в близки отношения и зависимостта.

Мирослав възприема себе си като незаслужващ. Няма значение какво ще му каже Мая или някой друг. Според него, хората са ненадеждни и отхвърлящи. Това, разбира се, е в резултат от взаимоотношенията му с родителите в детството.

Мирослав не обича да се разкрива, да споделя и да разчита на друг. Трудно му е. Може понякога да изревнува, но това по никакъв начин не означава, че има намерението да скъси дистанцията.

 

IV. Отхвърляща привързаност: имат позитивен аз-образ и негативен модел за другите. Изпитват ниски нива на тревожност, но силно избягват близостта заради негативните очаквания, които имат. Поддържат сравнително високи нива на себестойност, но изключително отбранително отричат значимостта на близките отношения. Винаги подчертават значимостта на независимостта (Griffin & Bartholomew, 1994).

Време е да се запознаете с последния ни герой – Иван.

Иван избягва близостта заради силния страх да не загуби своята независимост и идентичност. Харесва Илиана, но не проявява интерес да формира близки или трайни взаимоотношения. Ако го попитате дали някога се е влюбвал, ще ви каже твърдо не. Обвит е в мистерия, защото не обича да се разкрива. Разбира се, това привлича много жени като магнит, които накрая оставят разочаровани. Навярно ще попитате защо – защото Иван предпочита неангажиращи сексуални отношения без очаквания. Някои жени до последно се надяват, че ще променят неговото решение, но това не зависи от тях.

Не му липсва самочувствие и вярва в своята компетентност. Все пак с какви неща се е справял. Оцелял е през своето детство, което не било никак леко или топло. Затова си  дава дума, че когато порасне голям по никакъв начин няма да зависи от друг и винаги ще спазва дистанция (дори и преди да се появи Ковид-19).

 

Заключение:

Има четири стила на привързаност при възрастните, базирани на различните възможни комбинации от позитивен/негативен образ на аз-а и на другите. Затова на някои им е по-лесно да се доверят, отколкото да повярват в себестойността си. Възможен е и обратният сценарий, да сте твърде самоуверен с абсолютна липса на доверие. Надявам се тази статия да ви е донесла яснота, която да даде път на толерантността и емпатията.

 

Стилът на привързаност е един важен компонент, но в никакъв случай не е единственият, който обяснява състоянието на вашите партньорски отношения. Ако се чудите в какви партньорски отношения се намирате – може да прочетете за триъгълната теория на любовта.

 

Източници:

Bartholomew, K., & Horowitz, L. M. (1991). Attachment styles among young adults: a test of a four-category model. Journal of personality and social psychology, 61(2), 226.
Griffin, D. W., & Bartholomew, K. (1994). Models of the self and other: Fundamental dimensions underlying measures of adult attachment. Journal of personality and social psychology, 67(3), 430.
Robinson, O. (2013). Development through adulthood: An integrative sourcebook. Palgrave Macmillan.