Триъгълникът на Карпман, известен още като „драматичния триъгълник“ представлява социален модел на човешките взаимоотношения, който описва деструктивните взаимоотношения между хората при наличен конфликт. Драматичният триъгълник е създаден през 1968 година от Стивън Карпман, ученик на Ерик Бърн, известен още като бащата на транзакционния анализ.Четири години след създаването му, през 1972, Карпман е удостоен с наградата Eric Berne Memorial Scientific Award.
Преди да продължите с триъгълника на Карпман е удачно да се запознаете с термина транзакция. Той е въведен от Ерик Бърн и представлява единица мярка за социално взаимоотношение.
Защо драматичен триъгълник?
За да онагледи връзката между личната отговорност и властта в определени конфликти, както и разрушителните и променящи се роли на хората в тях, Карпман се спира на обърната триъгълната фигура.
Трите лица на драмата са разположени както следва:
- агресорът е в горен ляв ъгъл
- спасителят е в десния ъгъл
- жертвата е в долния ъгъл
Забележете, че вместо да кръсти фигурата “конфликтен триъгълник”, Карпман прецизно подбира думата драматичен. Казвам прецизно, защото жертвата тук няма за цел да онагледява наистина пострадало лице, а по-скоро някой, който се чувства, действа или играе жертва. Освен това, Карпман е имал засилен интерес към актьорското майсторство.
Кои са трите роли?
Независимо колко на брой са участниците в конфликта, ролите са винаги три – агресор, жертва и спасител.
(1) Агресорът е известен още като „злия, лошия преследвач“. Той е контролиращ, критичен, гневен, авторитарен и ригиден. Липсва му умението да разглежда дадена ситуация от различни гледни точки. Агресорът потиска и обвинява жертвата. Високомерен е, изпълнен с неприязън и негодувание. Каквото и да става, за него вината винаги е у жертвата. Според него възмущението му е основателно, защото той отстоява „справедливостта“.
Разглежда живота през призмите на:
- „не е честно“
- „трябва да докажа, че съм прав“
- „ще ти го върна“
Агресорът е силно привързан и зависим от своите убеждения за правилно и неправилно (Шмелев, 2015). Той действа сякаш ще получи удоволствие, ако накаже другия. Напада заради собствената си фрустрация и гняв. Не преговаря с другия и не търси решение, а обижда и оскърбява. Вместо да поеме отговорност за своите действа, той я прехвърля чрез обвинения върху другия (Бургес, 2005).
(2) Жертвата заема позицията на „горкичкият аз“, „защо все на мен?“, „аз нямам вина“, „но аз съм прав!“.
Неговия живот е изтъкан от концепции като:
- нищо не зависи от мен
- животът ми е изключително труден, изпълнен с болка и страдание
- щастието никога не ме озарява
Чувства се потиснат, безпомощен, безнадежден, безсилен, засрамен и изглежда неспособен да взима решения, да разрешава проблеми и да се наслаждава на живота. Целият му живот може да бъде представен като една голяма сцена, в която се редуват страданието и оцеляването. В речта си често описва различните си житейски ситуации като безнадеждни проблеми.
Жертвата очаквa да получи състрадание. Ревнува, завижда на другите и използва различни манипулации, за да получи внимание. Обича да доказва и изтъква, че е прав. Фокусът на вниманието му е върху миналото, а мислите за бъдещето са изпълнение с безнадеждност и трудност (Шмелев, 2015).
Ако не е преследван, жертвата ще си намери своя агресор. Освен това, за да има кой да прослави неговите негативни чувства и емоции, ще си намери и спасител. Тогава вече драмата ще е пълна и всеки ъгъл ще е запълнен.
(3) Спасителят заема позицията на „нека ти помогна“. Това е типичната роля на онези, които искат да прикрият своята вътрешна роля на жертва чрез желание и жертвоготовност да спасят другия. Чувстват се виновни, ако не заемат тази позиция. За спасителя е важно да демонстрира своят професионализъм. Експертното му отношение е силно подчертано при разрешаването на трудни ситуации.
Спасителят не търси покана, за да предложи помощта си. Има потребността да е наясно със значимите събития в живота на другите. На психологическо ниво, потапянето в техните житейски сюжети го кара да се чувства жив. Нуждата му да помага се корени в дълбоко наранената му автономност. Зависим е от своята роля на спасител, защото чрез нея се чувства значим, нужен и важен.
Важно е да се отбележи, че неговата помощ има негативен ефект. Първо, защото жертвата продължава да зависи от него и второ, защото ѝ дава извинението да не действа. Спасителят нито отразява способността на жертвата да се справи сама, нито ѝ помага да развие своя потенциал.
В действителност, спасителят помита под килима нуждата си да избяга от личните си проблеми и притеснения, като проявява загриженост за нуждите на дадена жертва (Шмелев, 2015).
Как се формира?
За да се заформи един такъв триъгълник, първо някой трябва да влезе в ролята на жертвата или на агресора. Иницииралият изпитва нужда да въвлече и други хора в този конфликт, което действа като магнит за спасителя.
Агресорът критикува жертвата, която се оплаква и вайка, докато спасителят се втурва да ѝ помага и да я успокоява. Първият освобождава своя гняв и чувство за праведност, вторият получава състрадание и помощ, а третият се чувства значим като герой.
Имайте предвид, че ролите не са статични. Всеки един участник може да сменя позицията, която заема и то по няколко пъти по време на една транзакция. И въпреки че е драматичен триъгълник, понякога ролите се завъртат толкова бързо, че заприличва на омагьосан кръг.
Ако спасителя не получи признателност от жертвата, гнева може да го тласне към ролята на преследвач. Жертвата също може да стане преследвач, ако се разгневи, че никой не и помага (Бургес, 2005).
Според Шмелев (2015) трите роли са на принципа на матрьошка. Всяка една включва в себе си другите две и подобно на часовников механизъм подвластен на обстоятелствата, ролите се навиват и редуват.
Заключение:
Триъгълникът на Карпман е инструмент, който помага на човек да се ориетира каква роля заема в един конфликт. Имайте предвид, че нито една от ролите не поема лична отговорност за действията си (Бургес, 2005). Този триъгълник не е нещо, което ви се случва, а нещо, което ВИЕ случвате. Ако всеки от участниците поеме отговорност за своите действия, нещата могат да придобият друг облик. Него ще разгледаме в следващата статия.
Източници:
Burgess, R. C. (2005). A model for enhancing individual and organisational learning of ‘emotional intelligence’: The drama and winner’s triangles. Social Work Education, 24(1), 97-112.
Karpman, S. B. (2007, August). The new drama triangles. In Lecture at USA TA conference, August.
Shmelev, I. M. (2015). Beyond the drama triangle: The overcoming self. Psychology. Journal of Higher School of Economics, 12(2), 133-149.