“Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният – как да го употреби.” — Артур Шопенхауер
Дълго отлагах статията за времето, планирането и продуктивността, защото се изписа много по тази тема, особено покрай Ковид-19. Все по-често обаче хората ме търсят, за да полират своите умения, свързани с времепланирането. В днешно време това е изключително важна способност, която може да подобри качеството ви на живот, както и да ви предпази от прегряване. Надявам се тази статия да ви замисли за стойността на времето, като започнете да го влагате в значимите за вас неща.
„Времето, също като парите, е нещо, което притежаваме и изразходваме за неща; съответно то се превръща в обменна единица.“ — Доналд Браун
Ако приемем, че времето е нещо, с което търгуваме — например, Таня дава своето време като детегледачка срещу заплата, или подслон и храна, първият въпрос, на който би било разумно да си отговорите, е за какво харчите своето време най-много? Тук, разбира се, може да разгледаме харчим, както като инвестиция — аз отделям от своето време, за да подобря еди-кои-си мои умения, така и като пропиляване — часовете се изнизват без да съм получила някакво удовлетворение. Забележете, че не е нужно почивката да е равностойна на пропиляно време! Напротив, понякога е хубаво да инвестираме от времето си именно в почивка, за да можем да регенерираме сили и да сме по-продуктивни тогава, когато се налага. Това, което за едни е стойностно прекарано време в правене на нещо, за други може да е пропиляно. Важното е човек да се научи да планира и инвестира времето си по най-добрия за себе си начин. Защото времето може и да бъде сравнено с парите като обменна единица, но за разлика от тях, то непрестанно бива харчено, тъй като секундите не спират да се изнизват. Също така, когато времето ни свърши, уви, отвъд метафората, не може да си вземем на заем или да теглим кредит.
За да се отърсите от все по-често срещаното безпокойство тип „нямам време“, или „времето все не ми стига“, ви предлагам в продължение на една седмица да наблюдавате себе си и да си записвате какво всъщност сте направили през деня. А също така и колко от своето време сте отделили за всяко извършено нещо. Ако искате това да ви служи като отправна точка, може да записвате успоредно какво всъщност сте имали намерение да постигнете. Това ще ви помогне да си поставяте по-реалистични цели.
След като се сдобиете с достатъчно материал за анализ, проверете дали резултатите от наблюдението отговарят на вашите очаквания и предположения, или са коренно различни. Когато планирате и си поставяте цели, кой е най-важният фактор за вас? Един и същи ли е винаги, или се променя спрямо целта и ситуацията?
„Времето е най-скъпото нещо, което пилеем.“ — Диоген Лаертски
Ако редовно се случва да отлагате задачите си, или пък да заделяте време, уж, за да се „настроите“ преди да започнете дадено действие, то вие попадате в класическите капани на протакането. Но дори и ловко да избягвате този рисков етап, успявайки да се мобилизирате, притеснявате ли се дали ще ви стигне времето? Един от капаните, който има и силата най-много да демотивира, е подценяването на необходимото време за изпълнението на определена задача. Затова си има и конкретно решение, за което ще прочетете след малко.
Нерядко чувам в кабинета си: „не знам откъде да започна“, „всичко изглежда еднакво важно“ и „когато ми е трудно, отварям някоя социална мрежа за малко и не знам кога е минало времето“. Социалните медии са като черна дупка: засмукват ви и ви пренасят, а след това имате нужда от време, за да се съсредоточите отново.
Освен това, все по-често виждам как хората се оплитат като използват различни инструменти за времепланиране. Веднъж записват нещо в телефона, друг път — в календара и после в тефтера. Това води, както до объркване, така и до забравяне за някоя задача.
Срещам хора, които са наясно с „времевата търговия“. Те пък се опитват да се пазарят с времето. Имат желанието да го „надхитрят“, за да могат да изпълнят безумно дългия си списък със задачи. Опитват се да го „разтеглят“, за да имат „повече“ от него, та да могат по-лесно да се концентрират. Интересна е тази асоциация между времето и концентрацията. Истината е, че това са две независими величини.
Последният капан, който е и недоразумението на 21 век, и се разпространява като епидемия, е да си зает. В днешно време е лесно да сте заети, но това не гарантира, че сте продуктивни. Заетостта и продуктивността не са синоними!
Освен ако не сте открили машината на времето, все ще разполагате с 24 часа. Идеята на времепланирането и приоритизирането е да направите правилните неща и да работите умно, а не много.
„Спестяването на моето време, както и губенето му, представляват просто по-добър или по-лош начин за изразходването му.“ — Доналд Браун
За да не се събудите един ден с мисли: „какво стана с живота ми? Как го пропилях..“, започнете от днес съзнателно да използвате времето си.
Ето няколко предложения:
(1) В неделя или в понеделник отделете време, за да планирате предварително седмицата си. Това ще ви спести повече време в бъдеще.
(2) Определете кои са вашите 3 приоритета за следващите седем дни.
(3) Заделете малко „празно време“. Така в случай на изненади или непредвидими обстоятелства ще имате възможност да реагирате. А ако пък всичко върви по план, може да го използвате, за да свършите нещо допълнително или по желание.
(4) Превърнете списъка със задачи в график! Някои хора директно разпределят задачите си в графика, а други предпочитат първо да съставят списък и след това да разграфят. Изборът е ваш.
(5) Използвайте само един инструмент — тефтер, календар или апликация.
(6) Ако ви е трудно да разберете кои задачи заслужават вашето време, може да използвате “Матрица на Айзенхауер” или “Матрица на Кови”:
Ако продължава да ви е трудно да разграничите между спешно и важно, може би думите на д-р Милър, коитo Айзенхауер цитира, ще ви помогнат: “Аз имам два вида проблеми: спешни и важни. Спешните не са важни, а важните никога не са спешни.”
Повечето хора знаят какво да направят и имат достатъчно техники, за да подобрят уменията си. Остава само да ги приложат.
Ако имате нужда от помощ с времепланирането или пък ви е трудно да изградите навик за приоритизиране, винаги може да се свържете с мен и да направим хипноза.
Времето е най-ценният ресурс, който имаме! Не можем да си го върнем и никой от нас няма представа колко точно време му е дадено. Затова го използвайте внимателно! Вие сами избирате в какво да го инвестирате.
Източник:
Brown, D. G. (1970). The value of time. Ethics, 80(3), 173-184.