Случвало ли ви се по време на спор другият човек да ви обвини за неща, които вие виждате в него?

Когато сте били влюбени, имали ли сте усещането, че можете да си „четете мислите“ взаимно и с лекота да назовавате какво изпитва другия?

Били ли сте наблюдател на сцена, в която мъж, изглеждащ несигурен в своята мъжественост, се подиграва на други мъже, че се държат женствено?

Били ли сте свидетел как някой критикува друг за това, че го прекъсва, докато той самият го прави непрекъснато в спора?

Питали ли сте се как е възможно това и какво става?

Отговорът на всички тези въпроси е защитният механизъм проекция.

„Проекцията е процес, чрез който това, което е вътре, погрешно се разбира като идващо отвън.“ — Нанси Макуилямс

Щом става дума за защитен механизъм, трябва да знаете няколко неща:

• те са част от всеки човек;
• случват се несъзнателно;
• целта им е да омекотят съзнаваното преживяване на негативни емоции и чувства;
• обикновено се използват повече при стрес;

„Човекът, който използва защити, като цяло несъзнавано се опитва да постигне едната или и двете от следните цели:
(1) избягване или справяне с някакво мощно и застрашително чувство, обикновено тревожност, но понякога смазваща скръб, срам, завист и други дезорганизиращи емоционални преживявания; и (2) поддръжка на себеоценката.“ — Нанси Макуилямс

Юнгианският психоаналитик Ерил Шалит (2008) разграничава два вида проекция —пасивна и активна:

• При пасивната проекция проектиращият не знае нищо за другия и той става обект на неговите фантазии за любов или омраза. Типични примери са предразсъдъците и расизмът.
• При активната проекция проектиращият има чувство или усещане, че е в другия. В нейната основа стои емпатията — „способността да чувстваш с другия“; „усещане с хората“ (Salinas, 2017).

„Вие сте непознат за друг човек също толкова, колкото той е непознат за вас. И все пак сме когнитивно и емоционално програмирани да разпознаваме себе си в останалите. Това е сърцето на емпатията, тайната за прекосяването на пропастта между мястото, където вие или аз свършваме, и мястото, където започва някой друг.“ — Джоел Салинас

Емпатията може и да поражда състрадание, но не го гарантира! Също така не означава непременно симпатия! Някои антисоциалните личности могат умело да се „вчустват“ в другия, за да използват после това познание за слабостите му срещу него самия.

Понякога в емпатията може да има елемент на проективна идентификация:
„при проективната идентификация човек не се разграничава от другия, от обекта или от обкръжението. В такова състояние това, което принадлежи вътрешно на душата, може лесно да се плъзне през рехавата или отсъстваща граница и да се екстернализира“ (Шалит, 2008).

За едно малко дете проективната идентификация е нормален етап от развитието —  то се идентифицира с единия родител. Ако обаче проективната идентификация присъства упорито в живота на възрастния, тя може да се превърне в пречка за индивидуалното развитие, както и да усложни и утежни общуването.

Тъй като когато човек проектира, то се случва несъзнателно, най-доброто, което може да направите, е да работите върху самоосъзнаването си.
Ако се чудите как, ето няколко предложения:

• Мислено върнете лентата назад до последният спор, който сте имали. В какво обвинихте другия? Има ли нещо от това, което се отнася до вас?
• Можете да опишете на лист хартия каква е била целта на разговора, какви са били действията, които сте предприели и какви предположения сте направили. Опишете какви са били действията на другия, както и неговите заключения. Това упражнение може да ви помогне да изследвате дали и защо сте проектирали.
• Има ли повтаряемост — на ситуация, емоцията или и на двете? Ако разберете как се чувствате и какво стои зад това преживяване, може съзнателно да поработите, за да може да реагирате по друг начин. Както Виктор Франкъл казва: „Между стимула и реакцията има пространство. В това пространство е силата да изберем своя отговор. А в него се крият развитието и свободата ни.“
• Има ли нещо, за което избягвате да поемете отговорност? Например – някоя характеристика, която никак не ви харесва.

Въпреки че в центъра на проекцията може да стои емпатията, заради същността си е предпоставка за опасни неразбирателства и излишни междуличностни конфликти. Ако имате въпроси или нужда да обсъдите със специалист нещо, което сте осъзнали, винаги може да се свържете с мен.

 

Източници:
McWilliams, N. (2011). Psychoanalytic diagnosis: Understanding personality structure in the clinical process. Guilford Press.
Salinas, J. (2017). Mirror touch: Notes from a doctor who can feel your pain. HarperCollins.
Shalit, E. (2008). Enemy, Cripple, Beggar: Shadows in the Hero’s Path. Fisher King Press.