Случвало ли ви се е след разговор с някого да нямате никаква енергия?
Имате ли хора в живота ви, които ви напрягат и изтощават без някаква видима причина?

Психовампирът е метафорична концепция за тези хора, които умеят да се хранят с чуждата енергия. По този начин те запълват собствените си дефицити. Централна роля на бойното поле заема самочувствието, тъй като и на жертвата, и на „хищникът“ им липсва.

Някои хора имат развити повече от един психовампир в себе си. Понякога се случва и нещо много интересно — някой, който е възприеман от колегите си като психовампир, се самоопределя като жертва. Обратното също се случва. Всеки човек има потенциала да бъде психовампир. Затова може да се получи така че в една ситуация да сте в ролята на жертвата, а в друга — да сте вампира.

В тази статия ще се запознаете с първия квартет.

„Здравейте! Може да ме срещнете с различни имена, но в действителност съм известен като „впримчващия вампир“. Чувал съм много неща за себе си като например:  „имаш голямо самочувствие“, „надценяваш се“, „какъв егоист си“, „пълен нарцис“. Аз какво да направя, че съм уникален! Много е трудно да си незаменим! Хората въобще не го разбират! Тръгват да ми говорят за някаква тъмна триада, все едно ме интересува.

Не мога да ги разбера тези хора. Отивам на среща с някого и му казвам нещо от типа: „какви устни, какви очи, какъв талант, какъв интелект, но стига съм говорил за себе си. Кажи и ти нещо“ и точно в този момент човека става и си тръгва?! КАК МОЖЕ? Да пропусне такава уникална възможност. Нищо, ще съжалява.

Когато съм на работа, само се оплакват, че съм „бил“ много взискателен. Хората от моят екип постоянно се оплакват, че каквото и да правили, не било достатъчно. Ама аз какво да направя? Да работят повече! Старание се иска. Така обикновено привличам към себе си хора, които искат да ми се докажат и да ми покажат „правилният“ начин. Миличките, не разбират, че така попадат в моята клопка. Аз разчитам на тяхното търсене на валидация отвън, както и на техния модел да търсят вината и причината в себе си. Все пак неслучайно ме идеализират.“

Ако се припознавате като жертва на „впримчващия вампир“ и искате да имате антидот, следващият път заложете на своите силни качества и страни. Придържайте се към плана, който сте направили предварително, и се фокусирайте върху своя вътрешен свят.

 

 

“Здравейте! За разлика от впримчващия вампир, аз обичам да тровя хората като всяка моя реакция на тяхно предложение е „да,но..“. Така изразявам моята негативна позиция и обезверявам противника. „Да, но няма как да се получи“, „да, но това е невъзможно да се промени“, „да, но не може..“.  Моят талант е да виждам само проблеми и да се съмнявам както в моите способности, така и в на другите. Предпочитам те да поемат отговорност и те да взимат решенията. Така обикновено привличам хора на действието, които са много решителни, целеустремени и изпълнителни. По този начин те могат да поемат и моят дял.”

Звучи ли ви познато?

Жертвите на вампирът „да, но“ често са възприемани като психовампири. Най-доброто решение, което можете да вземете спрямо този вампир, е да откажете да спорите с него. Приемете ги такива, каквито са без да се обвинявате и без го пречупвате през себе си. Те не са ваша отговорност.

 

 

 

“Здравейте! Прякорът ми е „депресивният вампир“, въпреки че аз предпочитам Атлас — все пак нося целия свят на раменете си. Хората не ме разбират. Аз им споделям за моите трудности, а те нищо не правят. Опитах стратегията на Том Сойър, но не ми се получи. Само чувам „не мога да се занимавам и с твоите проблеми; излез малко от ролята на жертвата. Толкова ми е трудно, тежко, тъжно и самотно. Как искам някой да се грижи за мен…Казват, че мрънкането било заразно и аз съм го сеял. Глупости! Та аз съм Атлас…”

Ако сте срещали депресивния вампир, сигурно сте се чудили дали постоянно e в лошо настроение или просто има ужасен късмет в живота. Депресивният вампир винаги обвинява другите за неговите несполуки и никога не търси отговорността в себе си. Няма психовампир, който да е имунизиран към него! Всеки може да се оплете в неговите неволи или в неговото лошо настроение. Най-доброто, което може да направите, е да анализирате ситуацията и да вземете решение спрямо вашето намерение.

 

 

Това е покровителят на статуквото. Прекалено зает е с това да възпрепятства всякаква иновация и по тази причина няма как да се представи сам. Важно е да знаете, че мрази промените и не разбира защо нещо трябва да се променя, ако работи. Все пак, ако нещо е можело да бъде по-добре, той самият е щял да го предложи!

Обикновено в неговия капан попадат изпълнителният директор и всички креативни мениджъри, които търсят начин да подобрят работните процеси. Покровителят на статуквото им лази по нервите, като често им казва „това винаги се е случвало по този начин“.

Няма специален антидот, който да ви предпази от този вампир, освен да приемете, че:
(1) няма универсално решение;
(2) и няма как да угодите на всички.

Това, върху което можете да поработите, е вашият вътрешен свят. Приемете уязвимостта си и живейте с цялото си сърце, а не само с харесваната от вас или от другите част.

Както може би предполагате, това не са всички вампири, които можете да срещнете. В следващата статия ще се запознаете със следващите четири вида.

Източник:
Peseschkian, H., & Voigt, C. (2015). Psychovampires: a positive approach to energy suckers. AuthorHouse