*Всички цитати в тази статия са от книгата на Мария Лалева — „Пасиансът на архангелите“

“Не зная как, но някои хора умеят да източат теб от самия теб и да те запълнят със себе си. Да те натъпчат до пръсване с думите си, с мислите си, с желанията си… До степен да си убеден, че те са твои! И още по-страшно — че ти си техният автор, а другият само е откликнал. До усещането, че си господарят на ситуацията, бидейки на практика роб.”

Тези думи на Петър изобразяват какво е вътрешното преживяване на съзависимия, когато е във връзка с една изключително изискваща и нездраво егоистична личност. Има различни конфигурации на съзависимост, като едни от най-често срещаните включват родител-дете, сестра-сестра и между партньори. Тъй като темата е изключително обширна, целта на тази статия е да ви запознае с концепцията, която на практика се среща ежедневно.

Съзависим е термин, който е претърпял голямо развитие от създаването си. Първоначално е използван, за да обозначи връзката между зависим и неговия партньор. В днешно време се отнася за конкретен модел на мисли, чувства и поведение. Тъй като съзависимостта не е включена в ДСМ-5 (Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders, Fifth Edition), можете да намерите различни определения. Също така, някои хора го бъркат с личностновото разстройство на зависимата личност. В действителност представляват две различни неща!

Най-общо казано, при съзависимост един човек приоритизира нуждите, очакванията и проблемите на другия пред своето благополучие. Съзависимият не вярва в своята вродена ценност и значимост, затова се нуждае от външна валидация. Така сам избира да определи своята себестойност отвън  — от другия, вместо отвътре. Този външен фокус води до желанието на съзависимия да контролира другия. По този начин започва омагьосания кръг, който чудесно илюстрира парадокса на съзависимостта:

 

 

 

Колкото повече съзависимият се опитва да контролира другия, толкова повече чувства, че няма контрол. Това автоматично предизвиква усещането му за жертва и чувство за безсилие (Mazzola, 2019). Никой от нас няма правото да налага своята воля върху друг! Всеки един от нас е в правото си да контролира само и единствено себе си — своите мисли, чувства, поведение и воля.

 „Моят избор свършва там, където започа свободата на другия.“

В опита си да открие някакъв смисъл в това чувство на безсилие и безценност, съзависимият предприема различни действия и поведения, които в действителност представляват симптомите на съзависимостта. Важно уточнение е, че един човек може да бъде съзависим и без да има зависимост към нещо определено като наркотик, алкохол, секс и т.н.!

Съзависимите изпитват нуждата да угаждат на другите и редовно приоритизират чуждото oдобрение пред своите желания. Това „храни“ тяхното убеждение, че са безкористни. Мислят, че е егоистично някой да се фокусира върху себе си. Опитват се по всякакъв начин да избегнат конфликт и вярват, че техните емоции и нужди са „тежест“ за останалите. Интересното е, че хем уж са безкористни, хем, ако не оцените труда им, изпитват негодувание. Трудно им е да казват „не“ и ако го направят, изпитват вина.

Прилепването към другия, опитът за сливане и външният фокус водят до усещания като „изгубих себе си“ и  „вече не знам кой съм“. Думите на Петър пресъздават това вътрешното преживяване и лутане:

„ …. аз —  гневен. Не на нея, а на всичко нейно, което остави у мен. И което никога не съм бил аз… Но аз вече съм забравил кой съм. Страшно е…“

Съзависимите изпитват трудност, когато трябва да определят какво чувстват, какво мислят те самите и от какво се нуждаят. По-лесно е да приемат чуждата версия и да, това има нещо с отговорността. Цялото това преживяване предизиква една омагьосана верижна реакция от негативни мисли за себе си, другите и светът. Бутилирането на емоции води до експлозия, която съзависимите оправдават пред себе си като „заслужена“, защото са си мълчали толкова дълго време.

Някои съзависими „намират“ убежище в перфекционизма и правят постоянни опити „да се докажат“. Обикновено виждат себе си през ролите, които заемат в живота на другия. Трудно е да се поддържат връзки по този начин и затова интимните отношения са предизвикателство за тях. Някои съзависими чувстват, че се „задушават“ в отношенията си. Това ги подтиква към избягването на нови взаимоотношения. Други пък, още по-стремглаво се опитват да се слеят с партньора и когато някой им постави някаква граница, се чувстват изоставени.

 

 

 

Като цяло, в емоционалното преживяване на съзависимия доминират:

• притеснението („аз не съм достатъчен“ и „животът не е безопасно място“);
• негодуванието („ти трябва да бъдеш такъв, какъвто аз искам“);
• вината („не мога да кажа „не“, защото това ме прави лош“);
• срамът („не заслужавам любов“).

„Вината е бич, който убива бавно и болезнено, докато не те изкриви като съхнещо от корените дърво. Упорита е. А аз не знаех, че сама я храня.“

Както сигурно сами се досещате съзависимите отношения по подразбиране са с отсъстващ баланс на даване и взимане. Единият редовно дава повече, отколкото е разумно и съответно другият получава повече, отколкото дава.

Обикновено корените на съзависимостта могат да се проследят до детството.
Случаят на Петър е точно такъв:

„Ти си съвършената плячка за нейните демони (и съвършената плячка в капана на съзависимостта) [1], нямаш център, няма те теб… Имаш модели и норми, които мама е заковала в главата ти, а ти си ги приел за свои травмите от ужасния ѝ брак с твоя баща. Така си създал детската си мечта и най-пагубния болен стремеж е живота си – да имаш свое истинско семейство, точно обратното на това, в което си живял; да си бащата, когото си нямал; да обичаш жена си така, както твоята майка не е била обичана. И си попаднал в собствения си капан – в капана на великата си детска илюзия. Надявал си се по този начин да излекуваш това, което е разболяло теб.“

[1] Текстът в скобите е добавен от мен.

Четейки до тук, някои от вас ще се запитат защо някой би избрал да остане в такива взаимоотношения. Много често отговорът е един и същ  — защото е познато.

„Проумя, че хората горещо ще обичат и яростно ще бранят границите на познатото заради енергията, която са вложили в създаването му, заради привидното спокойствие и лекотата, с които нещата се случват в познатия свят, с познатия човек. И най-вече заради това, че познатото не плаши, защото уравнението не крие неизвестни. Просто там уравнение вече няма. Неизвестните са решени, ръбовете са изгладени, кръгът е затворен. Можеш спокойно да започнеш да се въртиш в него. До загуба на съзнание — в буквалния смисъл на думата. И до загуба на смисъл.“

В следващата статия ще ви дам няколко насоки за скъсване със съзависимостта.

 

Източници:
Mazzola, K. (2019). The Codependency Recovery Plan: A 5-Step Guide to Understand, Accept, and Break Free from the Codependent Cycle. Althea Press
Лалева, М. (2021). Пасиансът на архангелите. Книгомания